•  Папазови - от тур."папаз"- християнски свещеник, поп. Освен
  фамилното име Попови в родовете на свещениците, нерядко се среща и
  турския му синоним Папазови.
• Семерджиеви - от тур."семер"- седло за кон или магаре. Поради широката употреба на конете и особено на магаретата като ездитни животни още от най- ранни времена майсторите на седла са се обособили като отделен занаят. Още повече, че изработката на едно седло е сложен процес, борави се с дърво, кожа, плъст, има специални изисквания. В по- ново време поради намалялото търсене самарджийството се обединява със сарачеството-изработка на кожени амуниции.
• Табакови - от ар.-тур."табак"- кожар , майстор, който обработва
  кожи. Вече стана дума за широкото разпространение на табашкия занаят в
  Севлиево през Възраждането.
•  Терзиеви - терзийският занаят шивачеството също е бил един от раз¬
  пространените в града ни. Терзиите изработвали антерии и халати с памучна
  подплата, сукнени кожуси и кожухчета, долни дрехи, юргани и дюшеци. X.
  Вълчанов споменава за 50 терзийски дюкяна в терзийската ръста /улица/ през
  1872 г, в края на XIX век те да около 30, а след войните от 1912-1918 г.
  занаятът е заменен от модерните шивачи.
•  Хаджиеви, Хаджийски, Хаджи-...- от ар.-тур."хадж"- поклонение.
  Хаджии са пълнолетни мъже и жени, посетили Божи гроб /Ерусалим/ и
  извършили там специален ритуал. Хаджилъка е бил на особена почит през
  XIX и първата половина на XX в., да прибавиш пред името си "хаджи" е било
  нещо значимо.
•  Чехларови - чехларството е клон от кундурджийския /обущарския/
  занаят. Изработването на чехли за домашно ползване или за носене в горещо
  време е било търсен занаят той е запазил дълго време позициите , и след
  навлизането на машинното обущарство.
•  Шарилови - това странно фамилно име има съвсем основателен произход. Шарилите са потомствени златари. По разказа на един от
  потомците- Христо Шарилов- техен прадядо получил този прякор, понеже изработвал златарски изделия с много богата украса /шарки/.
   

следва>>>