|
"...за общото благо на Севлиево и
севлиевци"
Тотьо Грозев
|
ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности,
улици, фамилни имена и
градския фолклор
|
Духовното наследство на едно
населено място- песни, поговорки, пословици- в
някои случаи отразяват реални исторически
събития и личности. В Севлиево са известни
четири народно песни, които описват:
- първата- убийството на хаджи Сава Радков и
брат му Иван Радков през
1855 г. Причината за това убийство е упрекът на
Иван Радков към
българка, която имала връзка с местен турчин-
мюдюрът на града. След като
му се оплакала за тези упреци,
мюдюрът подкупил група арнаути и през
нощта те нападнали домът
на Ив. Радков, убили него и притеклият се на
помощ негов брат. Ето и
началото на песента:
|
Снощи си минах през
през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава. |
- втората- съчинена от П.Р.Славейков и възпяваща
делото на Хаджи
Стоян Николов:
|
О,вий,деца, не
мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго
да вдигнем- много се малим. |
- третата- също съчинена от Славейков и
възпяваща нещастната му
любов към хубавата севлиевка Марийка Зурева:
|
Мила Марийке, що да
сторя, като те любя от душа,
но майка ти те мен не дава, как мога да
се утеша.
От сега, душке ти любезна, люби когото
щеш в тоз свет,
Недей ти плака, недей чезна, недей да
вехнеш като цвет.
- четвъртата е създадена по повод на
едно паметно и страшно за
българите в Севлиево събитие- обесването
на Стефан Пешев и Йонко
Карагьозов:
Дараджите / бесилките,тур.^б.м./ висят
насреди пазара,
Че ще да обесат Йонка Карагьоза,
Йонка Карагьоза и Стефана Пешев.
Йонковата майка тя по двори ходи,
Тя по двори ходи и се богу моли:
"Дано даде господ дараджи да паднат,
дараджи да паднат, въжа да се скъсат,
въжа да се скъсат, Йонко жив да остане"
Стефанова майка от прозорец гледа,
от прозорец гледа и се богу моли:
"Дано даде господ чумата да дойде,
чумата да дойде, турци да измори,
Турци да измори, Стефан жив да остане
|
|
|
