- От представеното в
следващите страници може да се
състави една сравнително пълна картина за развитието на
нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда
до следното:
- Градовете са като хората - имат свой външен облик и
свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В
Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат
- навиците и традициите на севлиевци определят външния
облик на града, минало и настояще съжителстват в
хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина,
която се нарича "Градът край Росица".
"...за общото благо на Севлиево и
севлиевци"
Тотьо Грозев
|
ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности,
улици, фамилни имена и
градския фолклор
- Абаджийското училище- една от най-
старите училищни сгради в Севлиево.
Построено в края на XIX в. със средства на
абаджийския еснаф/организация на шивачите на
горни дрехи от дебел вълнен плат- аба/
- Аговата кория /тур.-Гората на господаря.
Местност на 3 км. изток / югоизток от
Севлиево, широколистна гора сред
обработваема земя. С
наименованието"кория" турците са
обозначавали гора, която не е част от голям
масив,както е в Балкана, а е самостоятелна.
Формулирането" Агова" означава, че тя е била
собственост на господаря на града по онова
време каймакамина/околийският управител/.
След Освобождението става любимо място за
децата и младежите от Севлиево при техните
краткотрайни излети сред природата. Запазена
е до днес и си ползва със широка популярност
сред севлиевци.
- Багдалата тур. Транскрипция от "Бюг даа"-
голямата гора.
Местност на 4 км югоизточно от града. От
векове там съществува естествена
липова гора. Днес е район за отдих на
севлиевци.
- Балък ямасъ ар/тур.Рибната дупка.
Местност на 2 км.югоизточно
от Севлиево, ниви и застроени парцели. Името
си е получила от това, че е
много ниско до нормалното тение на р. Росица
и при прииждане на водите и е
била заливана. Като тихо място от буйните
води там се е събирала много риба
и севлиевци са ходели със сакове, срекмета и
обикновени кошници да ловят
риба в такива моменти.
- Бани дол - дълбок дол в Крушевските
лозя. Наименованието му
произхожда от необикновения начин, по който
е било ползвано това място в
миналото. Преди построяването на градска
баня там през пролетта, лятото и
есента се е топлела вода в големи казани и
се е извършвало семейното къпане
на севлиевци, които имат лозя наоколо.
Високите брегове осигурявали
закрила от любопитни очи, но за всеки случай
някой от мъжете на
семейството е стоял горе да пропъжда
натрапниците.
- Бариерата - място при началото на моста,
където е имало специален
общински служител да събира такса от всички,
които преминават моста за
влизане в града. Таксата е била част от
общинските даждия / местни данъци'.
Това е продължило чак до Първата световна
война.
следва>>>
|
|
О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се
малим.
Духовното наследство на едно населено място- песни,
поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални
исторически събития и личности.
|