|
- От представеното в
следващите страници може да се
състави една сравнително пълна картина за развитието на
нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда
до следното:
- Градовете са като хората - имат свой външен облик и
свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В
Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат
- навиците и традициите на севлиевци определят външния
облик на града, минало и настояще съжителстват в
хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина,
която се нарича "Градът край Росица".
"...за общото благо на Севлиево и
севлиевци"
Тотьо Грозев
|
ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности,
улици, фамилни имена и
градския фолклор
- Белият бряг - местност на 3 км
северозападно от града, от десния
бряг на р Росица срещу летището до
централния път в Крушевските лозя.
Носи името си от
стръмния бряг над реката, който е от
глинести лиски с
белезникав
цвят.
- Вран/баир/-
местност на 5
км.югоизточно от Севлиево, билото на хълм,
продължение на Багдалата. От названието може
да се счита, че е получено поради това, че
на хълма е имало нещо черно /вран- черен/ -
гора , черна плодородна земя?
- Горно Крушево- старото наименование на
сегашното село Крушево, за отлика от Долно
Крушево- в близост до Севлиево, изселено
през XVIII в. поради нападенията па
кърджалии.
- Градската градина - между старата сграда
на ОУХр.Ботев" и Дома па културата "Мара
Белчева". Наричана оше"Фистеровата
градина"по името на Юлпус Пфнстер- австриец,
създател и
управител на първия разсадник за овощни и
декоративни дървета в Севлиево след
Освобождението. До 1884 г. е представлявала
изоставени стари турски гробища.През 1879 г.
първият кмет на Севлиево Христо Спиридонов
предлага гробището да бъде превърнато в
градина за отдих на севлиевци. Идеята му се
осъществява през 1884г.,когато общинският
съвет взема решение за строителство на нова
училищна сграда,тъй като старото
Хаджистояново училище вече не могло да
побере всички ученици от града. През 30-те
години на XX в.в градината е построена
естрада за оркестър и дансинг и в празнични
дни там е било едно от най-оживените места в
Севлиево. В дните след голямото наводнение
през 1939 г. там е организирана военна
полева
кухня за безплатна храна на пострадалите от
наводнението.
- Дерелийската порта- несъществуваща
днес, една от трите врати, през които сее
влизало в Севлиево след неговото обграждане
с ров и палисади за защита от нападенията на
кърджалиите през ХУШв. Наречена е така
по името на с. Дерелии- дн.
Горна Росица. Другите две порти са би.!.;
Чадърлийската на пътя за с. Чадърлии- дн.
Сенник, и Кормянска- на пътя за с. Кормянско.
За тези порти се е минавало по подвижен
мост, той се е вдигал [ вечер и портите се
залоствали до сутринта. Тъй като през
Дерелийската порта [ влизали в петък всички
пазаргати от балканските села, тя се
отваряла най-рано, затова в речника на
севлиевци е влязла поговорката"Отворил си
като дерелийската порта".
следва>>>
|
|
Снощи си минах през през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава
О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се
малим.
Духовното наследство на едно населено място- песни,
поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални
исторически събития и личности.
|
