От изнесеното в предишните страници може да се състави една сравнително пълна картина за развитието на нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда до следното:
В района на днешно Севлиево в продължение на десет века е имало сравнително голям град, административно и стопанско средище на голям район от днешния град Сухиндол до билото на централния Балкан, граничещ с Ловешкия регион на запад и с Търновския на изток. От края на X до средата на XVIII в.този град е носел името Хотел, Хоталич, след това- Селвиова, Селви, Севлиево. И през периода на българската държавност- Х-Х1У и XIX-XXI в., и по времето, когато тук е имало администрация на Османската империя, той е бил духовният център за българите от този край. Трите църкви в Хоталич и църквите в Севлиево са били църкви- майки за тези в селата, при тях са били организирани първите просветни огнища / спомнете си даскал Трохан общий от приписката в Зографския манастир, средата на XVII в/, тук е построено и работи първото светско училище - това на Хаджи Стоян Николов. Тук е основано първото читалище, в Севлиево Апостолът на свободата основава революционен комитет, който през 1875 - 76 г. подготвя Априлското въстание в севлиевския край . Членове на градския революционен комитет са между водачите на въстанието през май 1876 п, едни от тях загиват с оръжие в ръка, други- на бесилката.
Хоталич- Севлиево е и стопански център на района през тези 10 века, такъв е и сега. Големите керамични и железарски работилници, разкрити при разкопките на Хоталич, развитието на занаятите в Севлиево през втората половина на XVIII и XIV в. задоволяват не сами местните нужди. Произведенията на занаятчиите в града намират реализация във всички населени места от Севлиевско, те се изнасят и в съседни райони на Османската империя, а някои и далеч извън пределите и. Увеличаването на компактната българска маса и овладяването от нейна страна на най-печелившите занаяти и търговията съсредоточва в ръцете на занаятчийските организации- еснафите големи парични средства, които позволява да бъдат задоволявани не само нуждите на техните членове, но и да си отделят за обществени нужди строителство на църкви, манастири, училища, издаване на богослужебни и светски книги значителни средства. След 1850 г. българската севлиевска община издържа сама църквите, назначава учители в училището, подпомага бедни, но способни българчета да продължават образованието си.
Следосвобожденският период в Севлиево се характеризира с известен застой в икономическата област, но за сметка на това идва разцвет на образованието и културата. Десетки севлиевски младежи завършват средно образование в родния край и отиват да учат в чужбина, за да се върнат като лекари, юристи, инженери, педагози. Бързо се увеличава училищната база в града строят се сградите на Класното училище, Абаджийското училище, Гимназията. Разкритото през 1915 г. Педагогическо училище подготвя стотици начални учители за Централна Северна България.
В началото на XX в. Севлиево постепенно придобива европейски облик.Новите сгради, павираните улици, канализацията, водоснабдяването бавно, но сигурно изместват наследството от османската империя и повеждат хората от града и неговите управници към създаване на условия севлиевци да се почувстват съпричастни към това, което световните достижения са предоставили на други народи в други страни по света.

<<<начало