|
- От представеното в
следващите страници може да се
състави една сравнително пълна картина за развитието на
нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда
до следното:
- Градовете са като хората - имат свой външен облик и
свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В
Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат
- навиците и традициите на севлиевци определят външния
облик на града, минало и настояще съжителстват в
хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина,
която се нарича "Градът край Росица".
"...за общото благо на Севлиево и
севлиевци"
Тотьо Грозев
|
ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности,
улици, фамилни имена и
градския фолклор
- Абаджийската ръста, Ръстата
несъществуваща вече занаятчийска улица от
южната страна на централния площад.От двете
страни на тази тясна уличка бяха плътно
наредени една до друга малки работилнички-
дюкяни, където от сутрен до вечер абаджии,
кундуржии, сарачи изработваха своите изделия
и същевременно ги предлагаха за продажба.
Ръстата беше съборена в края на 30-те години
на XX в. и на нейно място бяха построени
хотел"България" и търговски сгради. Също
съборени в края на 70-те години. На тяхно
място днес са сградата на общинската
администрация и Районния универсален
магазин.
- Грънчарската улица - съществува и днес в
ниската северна част на
града, вляво от ул."В.Левски" към крушевския
мост. Там през XIX и началота
на XX в.са били работилниците на
севлиевските грънчари. И днес в някои
стари севлиевски домове има техни
произведения.
- Табашката улица съществува и днес.
Започва на запад от
фирма"Севко" и излиза на ул."В.Левски" срещу
сградата на бившето БКС.
Преминавала е през средата на табашкия
квартал- през XIX и част от XX в.
там е имало над 50 табахани- работилници за
ръчна обработка на кожи. От тях
днес са останали само 3, като едната е
реставрирана и представя музей на
табашкия занаят- най- разпространеният в
Севлиево през Възраждането.
- "Ив.К.Устабашиев"- улицата южно от
градската градина, която
продължава в посока запад- изток до дигата.
Наречена е така още след Освобождението
поради това, че първата къща вдясно в началото
и е била на фамилията "Устабашиеви".
фамилията Устабашиеви. От този род произлиза
Иван Кънев Устабашиев, член на революционния
комитет 1875-76 г, опълченец общественик.
следва>>>
|
|
Снощи си минах през през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава
О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се
малим.
Духовното наследство на едно населено място- песни,
поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални
исторически събития и личности.
|
