|
- От представеното в
следващите страници може да се
състави една сравнително пълна картина за развитието на
нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда
до следното:
- Градовете са като хората - имат свой външен облик и
свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В
Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат
- навиците и традициите на севлиевци определят външния
облик на града, минало и настояще съжителстват в
хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина,
която се нарича "Градът край Росица".
"...за общото благо на Севлиево и
севлиевци"
Тотьо Грозев
|
ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности,
улици, фамилни имена и
градския фолклор
- Бахчеванджиеви, Бахчеванови - от
тур."бахча"- зеленчукова градина.
Бахчеванджиите от Севлиево и Севлиевско са
имали много добра слава и са работили не
само в родния край, но и в чужбина.
Зепенчукопроизводителите
от севлисвкия край са се -заселили
трайно и са предали занаята
си , в Сръбско,
Хърватско,
Унгарско,
Южна Русия, Украйна
- Бояджиеви - бояжийският занаят е широко
разпространен през XIX XX в в Севлиево.
Вълнените, памучните
и конопените прежди от домашното
предене е трябвало да бъдат боядисани в
желаните цветове за тъкане затова бояджиите
са имали доста работа. Домашното
боядисванс постепенно
е отстъпвало пред специализираните за това
майстори, било с природни, било с фабрични
бои. В края на XIX в. в Севлиево е имало 5
бояджийски работилници, през 1927 г. те са
били 3.
- Бъчварови - изработването на бъчви,
каци и дървени павурчета е
стар занаят, който и днес има
единични представители в
Севлиево. Във всяко
семейство задължително има поне
няколко такива съдове,
затова оъчварите са
имали винаги работа. След Освобождението в
Севлиево са работели 16
бъчвари, а през 1927 г. има 4
работилници с 10
работници.
- Грънчарови - този занаят е дал името не
само на улицата, където са
били грънчарските работилници, но и на
фамилии, упражнявали този занаят-
един от най- старите в България и света. В
средновековния град Хоталич бяха
разкрити две големи грънчарски пещи, едната
от които заредена със съдове за
изпичане.
- Джамбазови - търговията с добитък преди
Освобождението се е
наричала с турската дума "джамбазлък",а
търговцияте -
джамбази. Севлиево е
известно с големите си есенни пазари за
добитък- едър и дребен. На тях са се
продавали хиляди глави овце, кози,
говеда и коне. Те са били предимно за
клане в специалните за това кланици
- салхани. Кожите са изкупувани от
табаците за обработка и препродаване,
месото се е приготвяло на пастърми и
суджуци, с които градът бил широко известен,
а лойта е отивала в
сапунджийниците и свещарниците. С джамбазлък
са се препитавали десетки
семейства в града.
следва>>>
|
|
Снощи си минах през през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава
О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се
малим.
Духовното наследство на едно населено място- песни,
поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални
исторически събития и личности.
|
