идеята

  • От представеното в следващите страници може да се състави една сравнително пълна картина за развитието на нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда до следното:

     

     

  • Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".

 

 

 

"...за общото благо на Севлиево и севлиевци"

Тотьо Грозев

 

 

 

ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности, улици, фамилни имена и градския фолклор

 


  Названия на улици в старо Севлиево
  • Улица "Гочо Куев"- наречена на името на Гочо Куев /Георги Константинов/- член на революционния комитет през 1875-76 г., участник в Априлското въстание, след Освобождението читалищен деятел и
    общественик.
  • Улица"Канлъ дере"- зад новата сграда на Основно училище"Христо Ботев". Наречена е така по името на местността с това име
    край с. Бяла река-бивша Севлиевска околия, където е станало през 1868 г. голямо сражение между четата на
    Хаджи Димитър и Стефан Караджа и турска войска. На това място опълченското
    дружество"Лев" в Севлиево е издигнало през 1890 г. мемориален паметник и е
    организирало ежегодни тържества на датата на сражението - 9 юли.
  •  Улица"Стойчо Часовникаров"- първата пресечна вдясно на ул."Стара планина". Наречена на името на Стойчо Цонев Часовникар- роден в Севлиево, живял и работил дълги години в Търново. Завещал на севлиевската община значителна за времето си - края на XIX в. сума от 50 хил. златни лева с волята от лихвите им да се изпращат за образование в чужбина даровити и бедни севлиевски младежи и девойки. Със сумите от това дарение са
    завършили висше образование в Германия, Франция и Швейцария 6 души от
    Севлиево.
  • Улица"Мара Белчева"- от централния площад на изток зад хотел
    "Севлиево Плаза". Наречена е на името на една от първите български поетеси.
    Родена е в Севлиево, в семейството на Иванчо Хаджиангелов- революционер,
    общественик, син на Хаджи Ангел Иванов първият български композитор
    на църковна музика. Мара Белчева е високообразована за времето си,
    интелигентна, с богата душевност. Била е омъжена за Христо Белчев- министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов, убит погрешка вместо него.През последните години от живота си посвещава на живота и поезията на Пенчо Славейков. Издала е три стихосбирки.
     

следва>>>

 

 

 

 

фолклор

 

Снощи си минах през през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава
 

 

 

 

О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се малим.

 

 

 

Духовното наследство на едно населено място- песни, поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални исторически събития и личности.