идеята

 

  • От представеното в следващите страници може да се състави една сравнително пълна картина за развитието на нашия град през последните хиляда години. Тя се свежда до следното:


     

     

     

  • Градовете са като хората - имат свой външен облик и свой характер, свое минало, настояще и бъдеще. В Севлиево тези черти на много места се сливат и преплитат - навиците и традициите на севлиевци определят външния облик на града, минало и настояще съжителстват в хармония, а бъдещето вече прозира в общата картина, която се нарича "Градът край Росица".

 

 

 

 

 

 

 

 

"...за общото благо на Севлиево и севлиевци"

Тотьо Грозев

 

 

 

ИСТОРИЯТА НА СЕВЛИЕВО
отразена в приписки, названията на местности, улици, фамилни имена и градския фолклор


  Севлиево - в народната памет

 

Добре дошли в интернет представянето на книгата "Историята на Севлиево в народната памет" с автор Тотьо Грозев издадена през 2004 г. С привичната си скромност автора посвещава това свое произведение на учителите си в музейното дело Йончо Панов и Симеон Симеонов с преклонение пред паметта им и "...за общото благо на Севлиево и севлиевци" както обича да казва.

Тук вие бихте могли да се запознаете с историята на Севлиево отразена в приписки, да научите названията на местности, улици, фамилни имена и обичай от градския фолклор.

По-важните събития от живота на всяко населено място в течение на годините постепенно намират отражение в народната памет по различен начин. Най-често това се отразява във фамилните имена- родовете пшемат фамилно име по занаята или характерна особеност на прародителя основател на рода. Същото важи и за названията на местности край или вътпе в града/селото, на улици, макар и не винаги официално институализипани Нерядко в поговорките, пословиците и песните се отразяват реални събития и личности. Важен източник за историята на едно населено място са строителните надписи, приписките в църковни книги, където свещеници учители и други грамотни люде са записвали важни според тях събития от живота на селището.
В това отношение нашият град Севлиево не прави изключение. Продължителния период на неговото съществуване /с. Селви е отразено в османски данъчен регистър от XVI век, а от края на XVII век вече е наричано "кадилък"- седалище на съдия /кадия/ определят и трайното оставане в неписаната история, съхранявана в народната памет, за важни събития, дейности или необикновени неща. В настоящото изследване ще се опитаме да направим, макар и вероятно непълен, преглед на това, какво от миналото ни е останало до днес. Желанието ни е да не потънат в забрава тези спомени от миналото, а и младите хора в настоящо и бъдещо Севлиево да знаят: първо, какво означава наименованието на една местност, където те ходят, и второ, как техните деди са умеели да опазват историята без писмени страници.

 

следва>>>
 

 

фолклор

 

Снощи си минах през през Севлиево,
през Севлиево, през черковата.
Там аз видях два гроба нови,
два гроба нови, що заровени.
На гробовете две свещи горят,
две свещи горят, що запалени.
До гробовете две млади булки,
две млади булки с черни фистани.
Жално плачеха, люто кълняха:
"Бог да убие тез арнаути,
тез арнаути, тез капасъзи,
дето убиха чича Иванча,
чича Иванча и Хаджи Сава
 

 

 

 

 

О,вий,деца, не мълчете,не стойте!
Ясна, сладка, хвална песен возпойте!
Благодетеля нашага хваляще,
и род его всегда блажаще!
До где сега очи ваши не мигват,
гласи ваши до небето да стигнат.
Из уста ви хвални думи да изникнат-
Стефана Николаевича да хвалим, че друго да вдигнем- много се малим.

 

 

 

 

 

Духовното наследство на едно населено място- песни, поговорки, пословици- в някои случаи отразяват реални исторически събития и личности.